Едно незабравимо фото сафари

сп. "Happy Weekend"

март 2008 г.

Александър Ананиев

 

Беше хубав топъл ден в края на февруари. Предстоеше ми едно страхотно изживяване, което дори помирисвах във въздуха. Две от любимите марки на нашия happy екип, бяха събрали чудна китка от колеги-журналисти. Купонът беше гарантиран.

Изживяно с Ауди и запечатано с Олимпус.

След като изчакахме появата на организаторите и те дойдоха с невероятните си автомобили и фотоапарати, всички бяхме събрани в кръг около "вожда" - Силвия (директор на фирмата-организатор TOdOOR). Тя ни раздаде по едно пликче, в което имаше парче от пъзел. Доста забавно, но за какво ни е, питах се аз? Оказа се, че по този начин, те дадоха началото на една битка, на едно състезание, в което нямаше 2-ри и 3-ти, а само един победител.

Часът е около 13:00 и ние вече стъпихме пред хотел "Перун", който беше наш любезен домакин (да ви кажа честно, именно той ми оправи мнението за калното Банско, което бях видял на 8-ми декември). Едвам успяха да ме отскубнат от Allroad-a, за да ме настанят в невероятната ми стая с остъклен балкон.

След като бяхме разделени на отбори трябваше да потеглим към Банско, но с какво? Тук вече усмивката ми беше до уши, когато едни младежи се появиха с 3 умопомрачителни автомобила, с които ние сами трябваше да се закараме до курорта. Иво и Калин (така се казваха моите ангели тогава), ни раздадоха ключовете от две Q7 S-Line, от които едната беше бяла 3.0 TDI, а другата звяр с 4.2 литров двигател. Всички веднага се хвърлиха на джиповете и разбиха мечтата ми да покарам бялата красота из София. Така де, и аз да се почувствам човек... тарикат! Оказа се обаче, че в отбора си имам само един мъж - Васко. Той ми възложи аз да карам пръв автомобила A6 Allroad 3.0 TDI на стойност 150 000 лв. Не искам да ви казвам как се почувствах в тази кола. Ако я прасна, трябва да работя цял живот за нея. Но взех, че свикнах с автоматичната й скоростна кутия и с тишината и комфорта на космически кораб потеглихме към Банско.

Пристигнахме пред една невероятна хижа в средата на гората. Изолирана от целия този шум и паплач в Банско. Ех, тук е момента да кажа, че толкова хубаво място може да бъде само на едни... Да, господата от Министерски съвет. Но ние, като едни истински баровци паркирахме колите си пред хижата и тежко се запътихме към нея.

Изведнъж се появи и Надето (тя е редактор на известно списание). И какво мислите се случва, когато се съберат мъж, жена, огромен автомобил и фотоапарат?

Там, отново "вожда" Силви ни събра и разпореди задачите, като леко загатна за странно състезание с шейни, което хвърли всички в шок. Дисциплините бяха: глинен макет на Ауди и апарата Олимпус (който, впрочем се охлаждаше в лед, сякаш знаеше какво го чака); следваше естествено загадъчното състезание и фотосесия на тема Ауди и Олимпус.

Естествено, след като бе употребен, моят съотборник бе завързан и скрит в багажника..

Нямаше и 30 минути и трябваше да потегляме. Аз, естествено бях първи при колите, защото бях влюбен. Сега разбирам, защо мъжете казват, че колата е като жената... Можеш да се влюбиш в нея (за съжаление, все в чужди се влюбвам). След като всички от моя отбор бяха качени, потеглихме към неизвестна за нас посока. По пътя измислихме фундаменталното име на отбора ни - ОЛИМПИЙСКИ НАДЕЖДИ! Другите вече бяха сторили това, като едните (които ми откраднаха белия джип), се бяха кръстили Белият дебел лебед, а другите IQ7.

Оказа се, че в хижата ни чака невероятен обяд, за който всъщност всички бленуваха. И докато всички хапваха, аз се цапах с глина.

След като всичко свърши, журито оглавено от представителите на Ауди и Олимпус, оценяваха работата на отборите.

Странно, но след това всички ни събраха отвън, облякоха ни във фланелки и шапки на Ауди и ни връчиха тези неща...

Оказа се, че това е шейна на Олимпус и помпи, с които трябваше да я напомпаме. Да ви кажа само, че пистата отстрани си беше доста стръмна за спускане с тези....шейни.

Първи бяха Белият дебел лебед, които ни се явяваха основен конкурент. След, което беше наш ред.

Ето че старт даде нашето Наде, след което аз изхвърчах и нямаше кой да ме спре.

Всъщност, изживяването беше неповторимо и доказателство за това бе и факта, че Калин (от Ауди) не издържа и също се пусна, въпреки облеклото си...

Понакуцващ трябваше да посрещна следващото изпитание. За мое щастие на помощ ми се притече Васко. Целта бе да опипваме Надето, под претекст че я увиваме с хартия. И докато ние се забавлявахме другите се оказа, че са готови. Условието било да я направим статуя. Кой да ни каже?!

След като починахме около 2-3 часа и взехме по една гореща вана ни очакваше вечерята. Тя, всъщност, далече не бе нормална. По всичко личеше, че нещо лошо ни чака в Пиано бара. Всички хапваха, пийваха, но беше прекалено тихо. И точно в този момент..баааам! Силвето се появи и привика по една двойка от всеки отбор. Естествено аз взех, че попаднах в нашата заедно с познайте кого? Да! С Надето. Двамата се наложи да открием купона с танц на "Лебедово езеро", с пачки и ореолчета...а, да! и плавници...След като всички добре ни се посмяха, аз си спомних, че лебедите умират и някак си от самосебе си паднах умрял. Естествено обрахме овациите.

Ето че дойде и заветният момент, когато излизаха резултатите и шампиона трябваше да бъде обявен. И хоп оказа се, че ние сме трети... Бях силно разочарован, но приех загубата. Връчиха ни плакетите и се опитаха да ме утешат с бутилка ракия...
Това бяха емоции и моменти, случващи се веднъж в живота...